14.07.2016 г., 17:56

Ще остане споменът

516 0 3

                                          Ще остане само споменът

                          

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Пътят свързвал е селата.

                                           Те сега замлъкнали стоят.

                     

                                           В порутените къщи няма врява,

                                           няма вече детска глъч,

                                           тях совата ги обитава,

                                           смеят се духове със злъч.

                         

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Останала му е сега следата,

                                           сега пътечката е път.

                             

                                            Клони дърветата протягат

                                            да се хванат и сплетат.

                                            Постепенно обръча затягат.

                                            Те пътечката ще заличат.

                               

                                             Няма да има пътечка в гората,

                                             няма да има път.

                                             Ще буренясат селата.

                                             Ще остане само споменът. 

                               

                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...