Jul 14, 2016, 5:56 PM

Ще остане споменът

  Poetry » Other
519 0 3

                                          Ще остане само споменът

                          

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Пътят свързвал е селата.

                                           Те сега замлъкнали стоят.

                     

                                           В порутените къщи няма врява,

                                           няма вече детска глъч,

                                           тях совата ги обитава,

                                           смеят се духове със злъч.

                         

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Останала му е сега следата,

                                           сега пътечката е път.

                             

                                            Клони дърветата протягат

                                            да се хванат и сплетат.

                                            Постепенно обръча затягат.

                                            Те пътечката ще заличат.

                               

                                             Няма да има пътечка в гората,

                                             няма да има път.

                                             Ще буренясат селата.

                                             Ще остане само споменът. 

                               

                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...