14 jul 2016, 17:56

Ще остане споменът

  Poesía » Otra
513 0 3

                                          Ще остане само споменът

                          

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Пътят свързвал е селата.

                                           Те сега замлъкнали стоят.

                     

                                           В порутените къщи няма врява,

                                           няма вече детска глъч,

                                           тях совата ги обитава,

                                           смеят се духове със злъч.

                         

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Останала му е сега следата,

                                           сега пътечката е път.

                             

                                            Клони дърветата протягат

                                            да се хванат и сплетат.

                                            Постепенно обръча затягат.

                                            Те пътечката ще заличат.

                               

                                             Няма да има пътечка в гората,

                                             няма да има път.

                                             Ще буренясат селата.

                                             Ще остане само споменът. 

                               

                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...