14 jul 2016, 17:56

Ще остане споменът

  Poesía » Otra
517 0 3

                                          Ще остане само споменът

                          

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Пътят свързвал е селата.

                                           Те сега замлъкнали стоят.

                     

                                           В порутените къщи няма врява,

                                           няма вече детска глъч,

                                           тях совата ги обитава,

                                           смеят се духове със злъч.

                         

                                           Една пътечка във гората

                                           някога била е път.

                                           Останала му е сега следата,

                                           сега пътечката е път.

                             

                                            Клони дърветата протягат

                                            да се хванат и сплетат.

                                            Постепенно обръча затягат.

                                            Те пътечката ще заличат.

                               

                                             Няма да има пътечка в гората,

                                             няма да има път.

                                             Ще буренясат селата.

                                             Ще остане само споменът. 

                               

                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...