Ще отида на Луната
Ще отида на Луната,
тя е голяма и светла
и сякаш ме вика при нея.
Казах на мама, казах на тати,
а те ми се смеят, клатят глави.
Ще видят когато отворят вратата
на детската стая, а мен ме няма!
Ще яхна дървеното конче,
което Дядо Коледа ми подари.
В Полунощ то става живо
и може да лети.
Сабята от дядо, ще препаша.
Пушката от баба, ще нарамя.
От масата бисквитите, ще взема,
да има за из път.
И плюшеният мечо с мен, ще дойде,
за другар и за свидетел.
Прозорецът широко, ще отворя.
И хайде! Към Луната!
Да видят всичките тогава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
