23 окт. 2021 г., 17:31

Ще пиша за дъгата

497 1 7

Студено е. Ще пиша за дъгата, 

която чакам с пролетния дъжд, 

да излекува есенния вятър 

и снежните човеци наведнъж. 

 

Макар че е студено, си мечтая 

да облече тя цветната си рокля

и с облаците да си поиграе, 

а аз във локвите да се намокря. 

 

И въздухът на свежест да ухае, 

дъгата във комините да влезе, 

да ги прочисти, както тя си знае 

и после през стените да излезе. 

 

Годините се трупат пред вратата 

и зная, че не мога да ги върна. 

Студено е, но пролет е в душата. 

Детето в мен не иска да си тръгне!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Ани!
  • Хубаво.
  • Благодаря, Миленка!
  • Хубаво ми стана, докато четях за дъгата, пролетния вятър и детето, което не иска да си тръгне
  • Тя, моята лирическа си е за детска градина 😀, но оптимизмът й е вроден. Много ви благодаря, Миночка, Миг, за топлите думи!❤

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...