Студено е. Ще пиша за дъгата,
която чакам с пролетния дъжд,
да излекува есенния вятър
и снежните човеци наведнъж.
Макар че е студено, си мечтая
да облече тя цветната си рокля
и с облаците да си поиграе,
а аз във локвите да се намокря.
И въздухът на свежест да ухае,
дъгата във комините да влезе,
да ги прочисти, както тя си знае
и после през стените да излезе.
Годините се трупат пред вратата
и зная, че не мога да ги върна.
Студено е, но пролет е в душата.
Детето в мен не иска да си тръгне!
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados