Oct 23, 2021, 5:31 PM

Ще пиша за дъгата

500 1 7

Студено е. Ще пиша за дъгата, 

която чакам с пролетния дъжд, 

да излекува есенния вятър 

и снежните човеци наведнъж. 

 

Макар че е студено, си мечтая 

да облече тя цветната си рокля

и с облаците да си поиграе, 

а аз във локвите да се намокря. 

 

И въздухът на свежест да ухае, 

дъгата във комините да влезе, 

да ги прочисти, както тя си знае 

и после през стените да излезе. 

 

Годините се трупат пред вратата 

и зная, че не мога да ги върна. 

Студено е, но пролет е в душата. 

Детето в мен не иска да си тръгне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ани!
  • Хубаво.
  • Благодаря, Миленка!
  • Хубаво ми стана, докато четях за дъгата, пролетния вятър и детето, което не иска да си тръгне
  • Тя, моята лирическа си е за детска градина 😀, но оптимизмът й е вроден. Много ви благодаря, Миночка, Миг, за топлите думи!❤

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...