16 окт. 2011 г., 12:25

Ще покълна в зеници, зажаднели за истина

1.1K 0 15

 

Ще започна начисто - като прана одежда.

Като леко хвърчило ще се нося по въздуха.

В необята широк ще целувам съзвездия,

всяка нова мечта ще превръщам във истина!

 

Ще потръпвам отново при всяка милувка,

всеки поглед към мен ще е знак от съдбата.

Ще раздавам любов! Макар и разнищена

и до болка белязана - ще раздавам до края!

 

Ти не дърпай конците ми, здрави въжета са,

не мисли да ме сваляш в потока на мръсното.

Щом летя устремена - пусни ме завинаги.

Само Бог има право да спира летежа ми!

 

Ще започна начисто... Като ново начало

на един малък свят без лъжа и измислица.

Като малък зародиш, като зрънце надежда

ще покълна в зеници, зажаднели за истина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Маги, Лили-Благодаря Ви!
  • Страхотна си,винаги много силни и хубави стихове!
  • Ани мила, светла и красива душа си ти...
    всеки твой стих е истинен и вълнуващ..
    със сърцето написан, прегръщам те
    с обич...най-сърдечно..
  • Сиси, Sas, Таня - Благодаря Ви!
    Шуми, не ти вярвам аз. Да чуя
  • Благодаря за истинския стих!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...