16 oct 2011, 12:25

Ще покълна в зеници, зажаднели за истина

  Poesía » Otra
1.1K 0 15

 

Ще започна начисто - като прана одежда.

Като леко хвърчило ще се нося по въздуха.

В необята широк ще целувам съзвездия,

всяка нова мечта ще превръщам във истина!

 

Ще потръпвам отново при всяка милувка,

всеки поглед към мен ще е знак от съдбата.

Ще раздавам любов! Макар и разнищена

и до болка белязана - ще раздавам до края!

 

Ти не дърпай конците ми, здрави въжета са,

не мисли да ме сваляш в потока на мръсното.

Щом летя устремена - пусни ме завинаги.

Само Бог има право да спира летежа ми!

 

Ще започна начисто... Като ново начало

на един малък свят без лъжа и измислица.

Като малък зародиш, като зрънце надежда

ще покълна в зеници, зажаднели за истина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Маги, Лили-Благодаря Ви!
  • Страхотна си,винаги много силни и хубави стихове!
  • Ани мила, светла и красива душа си ти...
    всеки твой стих е истинен и вълнуващ..
    със сърцето написан, прегръщам те
    с обич...най-сърдечно..
  • Сиси, Sas, Таня - Благодаря Ви!
    Шуми, не ти вярвам аз. Да чуя
  • Благодаря за истинския стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...