Ще потанцува още малко есента
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта,
обичам изгревите ѝ, разкъсващи мъглата,
оранжевите стъпки на деня,
косите ѝ оранжеви и топлотата!
Обичам слънцето в оранжевата люлка,
придремващо в небесните сараи,
заглъхващата песен на светулка
по ноти от листа̀ - оранжеви, кафяви…
Дори когато композира дъжд,
разплаканата есен е красива!
Оранжевите хризантеми ще цъфтят
в душата ми, дори когато има зима!
Ще потанцува още малко есента.
в кокетна рокля с цвят на листопада.
В очите ѝ горят оранжеви слънца…
Все още е красива и желана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
