28 апр. 2010 г., 16:08

Ще повярва, и още как!

826 0 8

(из цикъла "Вицове в рими")

Госпожица Педрита
е стриктна католичка,
свещеника тя пита
и майка си за всичко

в живота ù, което
е свързано с мъжете.
Такава бе дордето
едно момче със цвете

открадна ù сърцето.
Не мина много време
и ето, че момчето
поиска да я вземе

за благоверна вкъщи.
Но тъжна е Педрита.
“– Защо така бе, дъще?”
тъй майка ù я пита

учудено. “– Но, мамо,
та той не вярва в ада!”
“– О, миличка! И само
за тази глупост страдаш?

Наивна си ми, дъще!
Ти омъжи се само
и доведи го вкъщи!
Тогава начин няма,

край теб и мене, дъще
(ти – гиздосия млада,
аз – стара, властна тъща),
да не повярва в ада!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...