Ще повярвам
Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена.
Че този шепот на отминалите хора ще остане
и някой ден и мойте думи ще повтарят жиците.
Че нечии нозе ще стъпват тук по пладне,
когато в клоните на крушата запяват птиците.
Че тези буци пръст ще помнят тежината ми
и с всеки летен дъжд във тях ще избуявам.
Че този светъл въздух ще мирише на завръщане.
И сенки на сезони ще рисуват по дуварите.
Че тихите треви ще преповтарят нежно нотите
на песни недовършени, недоизпяти...
Когато вече се е разпилял праха от костите,
забравени са земните ни болки и отплати...
И ще повярвам...
че във времето нестихващо и живо
оставаме недоизречени в очите на сезоните...
И някой ще ни чуе. Тука. Мижейки щастливо.
Под клоните на крушата.
На крушата... под клоните...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
