Ще повярвам
Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена.
Че този шепот на отминалите хора ще остане
и някой ден и мойте думи ще повтарят жиците.
Че нечии нозе ще стъпват тук по пладне,
когато в клоните на крушата запяват птиците.
Че тези буци пръст ще помнят тежината ми
и с всеки летен дъжд във тях ще избуявам.
Че този светъл въздух ще мирише на завръщане.
И сенки на сезони ще рисуват по дуварите.
Че тихите треви ще преповтарят нежно нотите
на песни недовършени, недоизпяти...
Когато вече се е разпилял праха от костите,
забравени са земните ни болки и отплати...
И ще повярвам...
че във времето нестихващо и живо
оставаме недоизречени в очите на сезоните...
И някой ще ни чуе. Тука. Мижейки щастливо.
Под клоните на крушата.
На крушата... под клоните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
