катеринарина (Катя)
331 972
3.06.2008 г., 11:05 ч.

Ще повярвам 

  Поезия
1187 0 20

 

Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,

който се протяга сънливо... в клоните на крушата...

ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.

И ще повярвам...

В тихото на двора сгушена.

Че този шепот на отминалите хора ще остане

и някой ден и мойте думи ще повтарят жиците.

Че нечии нозе ще стъпват тук по пладне,

когато в клоните на крушата запяват птиците.

Че тези буци пръст ще помнят тежината ми

и с всеки летен дъжд във тях ще избуявам.

Че този светъл въздух ще мирише на завръщане.

И сенки на сезони ще  рисуват по дуварите.

Че тихите треви ще преповтарят нежно нотите

на песни недовършени, недоизпяти...

Когато вече се е разпилял праха от костите,

забравени са земните ни болки и отплати...

И ще повярвам...

че във времето нестихващо и живо

оставаме недоизречени в очите на сезоните...

И някой ще ни чуе. Тука. Мижейки щастливо.

Под клоните на крушата.

На крушата... под клоните...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??