Ти тръгваш, не ме чакаш вече,
тесногръда крайпътна любов,
под стряха с надежда човечна,
търся път по-различен и нов.
Върви, за теб няма да плача,
свободна си да живееш сама,
към себе си аз ще закрача
и ще се скрия в моята душа.
Ще си взема най-милия спомен,
ти знаеш, че нямаш вина,
аз съм лист от дървото отронен,
изживявам се - през есента. ...