Ще разцъфна за теб
тесногръда крайпътна любов,
под стряха с надежда човечна,
търся път по-различен и нов.
Върви, за теб няма да плача,
свободна си да живееш сама,
към себе си аз ще закрача
и ще се скрия в моята душа.
Ще си взема най-милия спомен,
ти знаеш, че нямаш вина,
аз съм лист от дървото отронен,
изживявам се - през есента.
Ще ме затрупа снегът, но за кратко,
ще заспя пречистена за света,
а събудена от Слънцето ярко,
ще разцъфна за теб в пролетта.
© Елица Стоянова All rights reserved.