3 янв. 2008 г., 10:06

Ще разтопя смъртта ви...

855 0 13
***

На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена...

На топло в мен излях Морето...
и лед приклещи бреговете...
Пропука се светът... където...
от студ окапваха крилете...

На чисто в мен посях Душата...
от вечен мрак изпепелена...
Премръзнаха до смърт телата...
а тайно в мен цъфти Вселена...

Аз всеки ден ще ви стопявам...
със плам от нея... да сте живи...
Една искра ще си оставям...
за прошки да намирам сили...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...