Apaika (Арлина) Apaika (Арлина)
2 149
Jan 3, 2008, 10:06 AM

Ще разтопя смъртта ви...

  Poetry
846 0 13
***

На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена...

На топло в мен излях Морето...
и лед приклещи бреговете...
Пропука се светът... където...
от студ окапваха крилете...

На чисто в мен посях Душата...
от вечен мрак изпепелена...
Премръзнаха до смърт телата...
а тайно в мен цъфти Вселена...

Аз всеки ден ще ви стопявам...
със плам от нея... да сте живи...
Една искра ще си оставям...
за прошки да намирам сили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0