Ще разтопя смъртта ви...
***
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена...
На топло в мен излях Морето...
и лед приклещи бреговете...
Пропука се светът... където...
от студ окапваха крилете...
На чисто в мен посях Душата...
от вечен мрак изпепелена...
Премръзнаха до смърт телата...
а тайно в мен цъфти Вселена...
Аз всеки ден ще ви стопявам...
със плам от нея... да сте живи...
Една искра ще си оставям...
за прошки да намирам сили...
На тихо в мен изгря Луната...
и зимното небе простена...
Заплака тежко над Земята...
безкръвна нощ... осакатена...
На топло в мен излях Морето...
и лед приклещи бреговете...
Пропука се светът... където...
от студ окапваха крилете...
На чисто в мен посях Душата...
от вечен мрак изпепелена...
Премръзнаха до смърт телата...
а тайно в мен цъфти Вселена...
Аз всеки ден ще ви стопявам...
със плам от нея... да сте живи...
Една искра ще си оставям...
за прошки да намирам сили...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
