15 мая 2009 г., 11:33
Ще се живее
ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ
Кой с теб в една съдба ни окова
И ни направи ни толкова далечни.
Любов и мъка за свидетели зова
от тях да станем по-човечни.
В косите ми - сребрист прашец.
И зимен мраз в душата вее.
Погребахме последния щурец.
Но няма как – ще се живее…
© Мимо Николов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Обречено.
Поздрави! -
Поздрав за стиха!И....живей!
-
Ще се живее, ама как ще се "рита"?!
Втора строфа по-бива. -
Звучи ми доста примиренчески, но стихът много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
(според мен ще е добре, ако бъде
"Кой с теб в една съдба ни окова
и ни направи толкова далечни?"
Заради ритъма!)