korsar (Мимо Николов)
526 155
May 15, 2009, 11:33 AM

Ще се живее 

  Poetry
4.8 / 5
480 0 5
ЩЕ СЕ ЖИВЕЕ
Кой с теб в една съдба ни окова
И ни направи ни толкова далечни.
Любов и мъка за свидетели зова
от тях да станем по-човечни.
В косите ми - сребрист прашец.
И зимен мраз в душата вее.
Погребахме последния щурец.
Но няма как – ще се живее…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
  • eliboneva (Елица Бонева) Бродеща сянка
    Бродеща сянка
  • Reddas (Кейтлин А.) Used To Be
    Everything I used to say used to think, used to pray... Is now far away! Nothing can escape the pain...
  • Nejnostt (Даниела Тодорова) The coast of sorrow
    People come and gone like the waves in sea - higher, higher...down... No goodbye, no see. Only queue...
  • ValentinaMitova (Valentina Mitova) Кукла от баба
    Косата и беше от прежда! Лицето и тялото - проста басма!.. Нослето, очите, веждите... и нежните бузк...

More works »