25 февр. 2009 г., 00:18

Ще се повтори

763 0 9
Чаршафите отдавна са студени.
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.

Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата непалена цигара
очаква страст, в която да гори.

Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.

Пътеката със стъпки към вратата
и полилей, прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валентине, опитваш се да създаваш метафори и образи, но самото споменаване на чаршафи в началото на стихотворението опорочава нещата, изпраща ги към делнично*битовото...За любовта се пише по друг начин...Поне опитай да подбираш думите, с които искаш да окръглиш нещата, които чувстваш
  • Чудесен стих! Поздрави!
  • Ми не, за това е ценен Леле, взех да коментирам темата, явно е заразно Абе исках да кажа, че ми хареса повече от друг път. Защо? Внушението е по-силно. Затова
  • Отдавна не съм влизала в сайта, нямах време. Но се радвам да срещна обичайната ти прекрасна поезия!
  • много истинско ! приеми най-топлите ми поздрави за чудесните ти стихове !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...