25 feb 2009, 0:18

Ще се повтори

  Poesía
762 0 9
Чаршафите отдавна са студени.
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.

Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата непалена цигара
очаква страст, в която да гори.

Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.

Пътеката със стъпки към вратата
и полилей, прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валентине, опитваш се да създаваш метафори и образи, но самото споменаване на чаршафи в началото на стихотворението опорочава нещата, изпраща ги към делнично*битовото...За любовта се пише по друг начин...Поне опитай да подбираш думите, с които искаш да окръглиш нещата, които чувстваш
  • Чудесен стих! Поздрави!
  • Ми не, за това е ценен Леле, взех да коментирам темата, явно е заразно Абе исках да кажа, че ми хареса повече от друг път. Защо? Внушението е по-силно. Затова
  • Отдавна не съм влизала в сайта, нямах време. Но се радвам да срещна обичайната ти прекрасна поезия!
  • много истинско ! приеми най-топлите ми поздрави за чудесните ти стихове !

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...