Ще се повтори
Чаршафите отдавна са студени.
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.
Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата непалена цигара
очаква страст, в която да гори.
Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.
Пътеката със стъпки към вратата
и полилей, прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."
Стаята е глуха самота.
Бравата ръждясва уморена,
очакваща любимата ръка.
Възглавницата - пухкава отмара,
самотна върху спалнята лежи.
На масата непалена цигара
очаква страст, в която да гори.
Бутилка питие и празни чаши.
Горяща свещ със розов аромат.
Изгаснал телевизор понапрашен.
Саксия със окапал вече цвят.
Пътеката със стъпки към вратата
и полилей, прегърнал спомен скъп.
Прозорецът, пропуска шепнещ вятър:
"Ще се повтори някога мигът..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Леле, взех да коментирам темата, явно е заразно
