Ще се справим, приятелко
Отраснахме с тебе неразделни,
в училище заедно седяхме.
Всичко по равно,
помниш ли, деляхме.
А ни виж сега...
Как бързо се изнизаха годините
и как и ние се сблъскахме с проблемите.
За първото ми влюбване ти знаеш,
за твоето - естествено и аз.
До късно нощем си говорихме,
какъв ще е животът ни,
какво ще стане с нас.
Прекалихме, мисля, с плановете,
и случайността ни спря от раз.
Ти бе до мен, когато плаках,
помниш ли, за онова момче,
а годините минаваха,
жени сме вече,
а момчетата - мъже.
Днес... не ни е лесно,
аз знам, че много те боли сега.
Ти казваш, че не ти върви,
но заедно сме
и ще се справим някак и с това.
08.08.08г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
