Отраснахме с тебе неразделни,
в училище заедно седяхме.

Всичко по равно,
помниш ли, деляхме.

А ни виж сега...

Как бързо се изнизаха годините
и как и ние се сблъскахме с проблемите.

За първото ми влюбване ти знаеш,
за твоето - естествено и аз.

До късно нощем си говорихме,
какъв ще е животът ни,
какво ще стане с нас.

Прекалихме, мисля, с плановете,
и случайността ни спря от раз.

Ти бе до мен, когато плаках,
помниш ли, за онова момче,
а годините минаваха,
жени сме вече,
а момчетата - мъже.

Днес... не ни е лесно,
аз знам, че много те боли сега.

Ти казваш, че не ти върви,
но заедно сме
и ще се справим някак и с това.

08.08.08г.