6 дек. 2007 г., 11:05

Ще се стопя

Поэзия » Оды и поэмы

900 0 15

Така се ражда... песента...
и аз политам над света...
в сълзи - река ще потека...

От вик родена си, един първичен
и стигнала душевна дълбина.
Ти песен, дошла от простори далечни,
на птичия глъч, била си волността.

От мъка родена си, непосилна,
в обреченост сподавена, вулкан!
Все някога, с лице неумолимо
се трогваш и жалиш, за миг пропилян!

О, миг, почакай, как искам да те хвана,
да вкопча жарките си пръсти в лудостта!
И ето... невъзможното как стана...
Без песента, от мъка аз ще се стопя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AzDobrata (Аз Добрата)

Мариола, поредната доза аплодисменти за добре свършена работа! Всъщност, това, което ти твориш не е работа, то е удоволствие, наслада и ..мед за душата!

2007-12-06T21:43:29+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Благодаря ви, приятели, да попразнуваме,
НАЗДРАВЕ!!!ДО УТРЕ, КАК БЕЗ ВАС!!!

2007-12-06T18:24:32+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Колко си права и колко прекрасна!
Поздрави, Мариола!

2007-12-06T18:02:55+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Браво,Мариола.Страхотни идеи и страхотно ги привъплащаваш в стиховете си.А за ада и рая е така,но как да останем неподвластни като сме само слаби и грешни хора.Благодаря ти много.Чудесна си.

2007-12-06T18:01:21+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Поздравления и от мен!Чудесно е!!!

2007-12-06T17:09:48+02:00