6.12.2007 г., 11:05 ч.

Ще се стопя 

  Поезия » Оди и поеми
677 0 15
Така се ражда... песента...
и аз политам над света...
в сълзи - река ще потека...

От вик родена си, един първичен
и стигнала душевна дълбина.
Ти песен, дошла от простори далечни,
на птичия глъч, била си  волността.

От мъка родена си,  непосилна,
в обреченост сподавена, вулкан!
Все някога, с лице неумолимо
се трогваш и жалиш, за миг пропилян!

О, миг, почакай, как искам да те хвана,
да вкопча жарките си пръсти в лудостта!
И ето... невъзможното как стана...
Без песента, от мъка аз ще се стопя!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??