19 февр. 2024 г., 19:50

Ще се събудиш и без мен 

  Поэзия » Любовная, Строгие формы
227 1 4

ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН

Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята.

В душата ми студът натрупа шлака,
жигосан е гърбът ми, пътят – кратък.
Сълзите ми, с които те изплаках,
по дланите оставят отпечатък.

Все някога ще трябва да си ида –
изронена прощална песъчинка,
приют подирила в невзрачна мида.

Не е умора, нито пък обида,
отдавна безпосочно се кандилкам,
преди да мога изхода да видя.
 

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??