ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята.
В душата ми студът натрупа шлака,
жигосан е гърбът ми, пътят – кратък.
Сълзите ми, с които те изплаках,
по дланите оставят отпечатък.
Все някога ще трябва да си ида –
изронена прощална песъчинка,
приют подирила в невзрачна мида. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse