Ще се събудиш и без мен
ЩЕ СЕ СЪБУДИШ И БЕЗ МЕН
Ухае на кафе сред зимна утрин.
Прозорчето процежда светлината.
Взриви се изтокът – нощта се срути
и в огнено кълбо града замята.
В душата ми студът натрупа шлака,
жигосан е гърбът ми, пътят – кратък.
Сълзите ми, с които те изплаках,
по дланите оставят отпечатък.
Все някога ще трябва да си ида –
изронена прощална песъчинка,
приют подирила в невзрачна мида.
Не е умора, нито пък обида,
отдавна безпосочно се кандилкам,
преди да мога изхода да видя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
