Бележа с пръсти аз местата,
където бях сама веднъж.
А с пастели оцветявам си селата,
където ходех аз на шир и длъж.
Отбих се пак при тая стара къща,
дето лешници във двора аз събирах.
А при вика на бабата добра,
веднага бързо се прибирах.
Бележа с молив аз местата,
където някога ще бъда скрита.
А с надежди оцветявам си делата,
с които аз ще съм покрита.
Ще се върнеш ли, мое момиче,
там, дето се роди отдавна?
Ще се върна, разбира се, татко.
Връщам се, спъвам се…
… но няма да падна.
© Карина Костадинова Все права защищены