Бележа с пръсти аз местата,

където бях сама веднъж.

А с пастели оцветявам си селата,

където ходех  аз на шир и длъж.

Отбих се пак при тая стара къща,

дето лешници във двора аз събирах.

А при вика на бабата добра,

веднага бързо се прибирах.

Бележа с молив аз местата,

където някога ще бъда скрита.

А с надежди оцветявам си делата,

с които аз ще съм покрита.

Ще се върнеш ли, мое момиче,

там, дето се роди отдавна?

Ще се върна, разбира се, татко.

Връщам се, спъвам се…

                     … но няма да падна.