И вечно ли по теб ще тичам,
изгубена надежда, безвъзвратно?
И утре ли ще дойде като вчера?
Нима ще има връщане обратно?!
И пак ли ще протягам длани,
да хвана свойта птица в полет?
И нощите предначертани
в душата ми ще пускат корени?!
И пак ли ще намигам на звездите,
защото се надявам да ме зърнеш?
А после - ще броя до съмнало,
когато знам, ще се завърнеш.