И вечно ли по теб ще тичам,
изгубена надежда, безвъзвратно?
И утре ли ще дойде като вчера?
Нима ще има връщане обратно?!
И пак ли ще протягам длани,
да хвана свойта птица в полет?
И нощите предначертани
в душата ми ще пускат корени?!
И пак ли ще намигам на звездите,
защото се надявам да ме зърнеш?
А после - ще броя до съмнало,
когато знам, ще се завърнеш.
© Нели All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
