Няма все да е сама моята душа -
ще се завърнеш ти по път от цветя.
Пролетта ми шепне и ме приспива пак,
усещам сладострастна тръпка по устните си аз.
Живот нов се ражда в света.
А ти ще дойдеш пак да възкресиш любовта!
Целувките ти сбирам по вятъра аз,
нощта ме потапя в нежен екстаз.
Сега да се боря вече аз мога
и с теб ще преборя всяка тревога.
А когато се слеем в едно,
всичко ще стане безкрайно добро.
Но дотогава очаквам те аз
и се моля да бие и нашият час!
© Златко Тошков Все права защищены