23 авг. 2007 г., 11:47

Ще си отида

967 0 7

Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът

в притихналите доби на нощта,

не ще запее нежно славеят

за утрото и любовта.

 

Ще заплачеш ли и ти когато

се връщаш във притихналата къща,

ще си спомниш ли за нашто лято

със нежност или топлина?

 

По своя път отново ще поема

с разбито от тъга сърце,

от спомените най-нежното ще взема,

за да стопля нощната тъма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...от спомените най-нежното ще взема,
    за да стопля нощната тъма."

    Прекрасно написано! И не само тези два реда, но те просто ме грабнаха...
  • Имаш страхотен талант!
  • Благодаря на всички ви!
  • Тъжно и красиво!!!Поздрав!!!
  • "Зои", дори и на старогръцки значи живот
    Искам
    да измия нозете ти -
    пръст по пръст,
    пета след пета.
    А за мене
    не си удавница.
    Само приличам
    на сламка,
    с която
    да си другаруваме.
    Чудесен стих!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...