Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът
в притихналите доби на нощта,
не ще запее нежно славеят
за утрото и любовта.
Ще заплачеш ли и ти когато
се връщаш във притихналата къща,
ще си спомниш ли за нашто лято
със нежност или топлина?
По своя път отново ще поема
с разбито от тъга сърце,
от спомените най-нежното ще взема,
за да стопля нощната тъма.
© Живка Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
