Aug 23, 2007, 11:47 AM
Ще си отида
Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът
в притихналите доби на нощта,
не ще запее нежно славеят
за утрото и любовта.
Ще заплачеш ли и ти когато
се връщаш във притихналата къща,
ще си спомниш ли за нашто лято
със нежност или топлина?
По своя път отново ще поема
с разбито от тъга сърце,
от спомените най-нежното ще взема,
за да стопля нощната тъма.
© Живка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Имаш страхотен талант!
-
Благодаря на всички ви!
-
Тъжно и красиво!!!Поздрав!!!
-
"Зои", дори и на старогръцки значи живот
Искам
да измия нозете ти -
пръст по пръст,
пета след пета.
А за мене
не си удавница.
Само приличам
на сламка,
с която
да си другаруваме.
Чудесен стих!
-
Тъжна хубост , Зои, тъгата ражда чудеса.Прекрасен стих. С обич.
-
Изащно!!!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
за да стопля нощната тъма."
Прекрасно написано! И не само тези два реда, но те просто ме грабнаха...