23.08.2007 г., 11:47

Ще си отида

962 0 7

Ще си отида, ще заплаче тихо вятърът

в притихналите доби на нощта,

не ще запее нежно славеят

за утрото и любовта.

 

Ще заплачеш ли и ти когато

се връщаш във притихналата къща,

ще си спомниш ли за нашто лято

със нежност или топлина?

 

По своя път отново ще поема

с разбито от тъга сърце,

от спомените най-нежното ще взема,

за да стопля нощната тъма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...от спомените най-нежното ще взема,
    за да стопля нощната тъма."

    Прекрасно написано! И не само тези два реда, но те просто ме грабнаха...
  • Имаш страхотен талант!
  • Благодаря на всички ви!
  • Тъжно и красиво!!!Поздрав!!!
  • "Зои", дори и на старогръцки значи живот
    Искам
    да измия нозете ти -
    пръст по пръст,
    пета след пета.
    А за мене
    не си удавница.
    Само приличам
    на сламка,
    с която
    да си другаруваме.
    Чудесен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...