21 янв. 2021 г., 01:40

Ще спреш ли

622 2 4

 

 

Ще спреш ли

да търсиш началото?

Ръце да простираш в безкрая?

 

Ще спреш ли

 да тичаш след вятъра,

доскоро разплитал косите ти?

 

Ще спреш ли

 рева на вълните,

докосвали с трепет нозете ти?

 

Ще спреш ли

 конците да връзваш

на скъсани вече събития?

 

Не усети ли?

Вън е сланата...

попарила вече очите ти…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за чудесния коментар, Младене!
    Валя, благодаря ти!
  • Хубаво❣
  • Благодаря ти от сърце, Младене!!! Мнението ти означава много за мен!
  • Много добър конрапункт на финала, противопоставен на изреждането в първите 4 тристишни куплета. Често пъти най-трудно усещаме и съзираме това, което е пред очите ни. Една мисъл на поета Анри Мишо - "заради малкото, което не ни дава животът, се стремим към безкрайното!", тук е отлично визуализирана в първия куплет, а следващите са като негови нестандартни рефрени.
    Поздравление, Ангелина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...