Jan 21, 2021, 1:40 AM

Ще спреш ли

  Poetry » Love
617 2 4

 

 

Ще спреш ли

да търсиш началото?

Ръце да простираш в безкрая?

 

Ще спреш ли

 да тичаш след вятъра,

доскоро разплитал косите ти?

 

Ще спреш ли

 рева на вълните,

докосвали с трепет нозете ти?

 

Ще спреш ли

 конците да връзваш

на скъсани вече събития?

 

Не усети ли?

Вън е сланата...

попарила вече очите ти…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за чудесния коментар, Младене!
    Валя, благодаря ти!
  • Хубаво❣
  • Благодаря ти от сърце, Младене!!! Мнението ти означава много за мен!
  • Много добър конрапункт на финала, противопоставен на изреждането в първите 4 тристишни куплета. Често пъти най-трудно усещаме и съзираме това, което е пред очите ни. Една мисъл на поета Анри Мишо - "заради малкото, което не ни дава животът, се стремим към безкрайното!", тук е отлично визуализирана в първия куплет, а следващите са като негови нестандартни рефрени.
    Поздравление, Ангелина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...