Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена –
не обещавам чудеса.
Но даже в тънките ми вени
кипи възбунена страстта.
Ще стигне ли това да мога
да стопля тъжния ти дом?
Пусни ме тази нощ, за Бога.
Че иначе ще вляза – с взлом.
© Елица Ангелова Все права защищены