7.06.2012 г., 10:00 ч.
Ще стигне ли?
Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена –
не обещавам чудеса.
Но даже в тънките ми вени
кипи възбунена страстта.
Ще стигне ли това да мога
да стопля тъжния ти дом?
Пусни ме тази нощ, за Бога.
Че иначе ще вляза – с взлом.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
..и не спрях да те четя
-
Ех, Тасо! И аз не го знам...
-
... от доста време умувам...
кой ли ще е глупчото,
дето те държи навън! -
Да, само страст не стига. Трябва и обич.
Благодаря ви, Минка и Гео -
Това е предостатъчно великолепие!Поздравления!
-
не,най-много да стигне да стоплиш така, своя тъжен дом
-
Юлия, Ивон, благодаря ви
Изненада ме, Ив. И особено ме зарадва.
Точно, Алина – не се вписва в същността ми този финал, но така ми дойде и се поддадох на мига.
Драго ми е да го чуя, Веселка, защото наистина държа на мелодичността на изказа.
Може би си права, Нина. Усещах го, затова се и съмнявах. Благодаря за искреността. Ще се опитам да редактирам някога.
Слънчево настроение на всички,посетили скромната ми страничка -
харесах, много!
-
Хареса ми!
-
Отдавна не си се завръщала, Ели. Бяхме забравили свежестта и неукротимостта на думите ти. Радвам се, че влизаш със взлом в сърцата ни, при все че те винаги са били отворени за теб....
-
Притеснила си се за финала,защото не се вписва в същността ти ли?
Великолепен финал!
Поздравления! -
Обичам мелодията на стиховете ти! Крайно време е да ги чуя и като песни!Поздрави!
-
И ти на мен, Вятърко!
-
Eли, прекрасно е.Толкова истинско .Липсваше ми.
-
И за теб – любов доживот, Доче.
-
На вид е най-обикновена.
(Но тихата вода е най-дълбока)
Нагазиш ли.Недей търси спасение.
Че е завинаги.И доживотно. -
Притеснявах се за финала, а той взе, че се хареса.
Окуражавате ме, Приятели.
Благодаря ви! -
В полумрака, като пепеляшка бе стаена,
но блесна като слънце с дивна красота.
В градинка светла, като роза разлистена,
от обич разцъфна, окъпана в роса.
***
Чудесен и докосващ стих,
с хубав ритъм и рими,
наситен с много чувства,
копнеж, обич и дива страст!
Поздрави, Ели! -
Признавам си,че и на моята врата така са хлопали и са искали да влизат с взлом...Какъв глупак съм бил!Ех,младост,младост!...А стихотворението Ви е много хубаво!
-
това е един от случаите когато влизането с взлом е оправдано
-
Влюбен стих...Много силен финал!
Хубаво е, Елица! -
Благодаря ви, Приятели!
Светли поздрави ви изпращам -
Ще стигне
-
О-о-оп ключа заяде,влизай!Поздрав за закачливо-любовния стих!
-
Закачливо, усмихнато, уверено...
Поздрав, Ели! -
Любовно, откровено, закачливо - много ми хареса
-
Взломаджийски - само така!
Поздравчета! -
Елиииии, прекрасно е! Особено поантата!
Насладих се на това стихотворение и ти благодаря! -
Поздрав, Ели! Много хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
