10 янв. 2009 г., 20:00

Ще стигнем...

737 0 6
Когато се връщаха
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си.
Тогава.
И ми се искаше да викам...
Ти ме чу. И дойде.
И се върна при мен.
Много пъти.

...
Тази нощ беше само
нашата...
недоречена истина.
Неизказана.
... Мисли на глас,
които звъняха
като
родопски чанове
на свечеряване.
Тишината трепери.
Трепери от тях.
Горе сме.
Близо сме.
До...
Тъмно e. Но чуваш ли
гласът им
как се разстила
върху
околните върхове?
... Ще стигнем
По съмнало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...