10.01.2009 г., 20:00

Ще стигнем...

733 0 6
Когато се връщаха
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си.
Тогава.
И ми се искаше да викам...
Ти ме чу. И дойде.
И се върна при мен.
Много пъти.

...
Тази нощ беше само
нашата...
недоречена истина.
Неизказана.
... Мисли на глас,
които звъняха
като
родопски чанове
на свечеряване.
Тишината трепери.
Трепери от тях.
Горе сме.
Близо сме.
До...
Тъмно e. Но чуваш ли
гласът им
как се разстила
върху
околните върхове?
... Ще стигнем
По съмнало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...