Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
29 янв. 2010 г., 11:32

Ще стигнем облаците! Не, Всевишния 

  Поэзия
509 0 6

 

В забързан темп, във опит за живот,

червило и чергило и оставащо,

за мен, за теб, за лудия ни светоглед

и онова отлитащото ставащо,

което някак твърде самовлюбени

забравихме и си останахме със само -

 влюбени калинките прелитаха,

със всичките си седем едри точици,

които като многоточия ни шепнеха,

че има още нещо да се случва...

И ние се оставяхме на вятъра,

като глухарчета, до край да ни разпръсне.

Пак ставахме деца, изцапан крачол.

Пак търсехме игличките за топката,

която всъщност е била Планетата,

а ние вироглаво сме я ритали...

И само още осем от червените

балони да надуем и ще литнем!

Във тоя кош прането е излишно!

Сега ще се себеоткрием във мечтите си

и пролетно ще се превърнем в птици,

със тоя дирижабъл от обичане.

Ще стигнем облаците! Не, Всевишния...

...

Звъниш! Ужасно те намразих,

ти моя показател за разсъмване.

Действителност, сънлива и мяучеща,

и ти до мен, сънуващ ме пленителна.

Довечера прибирам се обратно,

по най-дълбоката си бръчка на челото

и пак съм там в света ни от тетрадки,

когато с теб сме може би на осем...

© Евгения Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Събуждат се жените, за да раждат НВ Животът в красивите му измерения! Поздравления, Благоверна!
  • всички влюбени ли си падат по
    калинки
    глухарчета
    балони
    птици
    летене
    тетрадки



    готино
  • Да, много светлина и топлина струят от това стихотворение!...И някаква сладка носталгия. Поздрав за него и за всички останали!
  • Пък аз си мисля, че се събуждаме, за да раждаме деца, иначе какъв е сми?!


    Размислена!
  • Слъчев читател

    Стоплена!
  • Незнам колко дълго си гледала слънцето, но си погълнала толко светлина в поезията си!!! Тя сгрява!
Предложения
: ??:??