Отритната съм сякаш от сърцето си,

щом пламна то сред бурени, трънаци,

щом разгорях копнежите за грях

и пак в полусън се върнах в мечтите си.

Опушена съм сякаш от любов недозапалена,

когато блудствам с чувства, не със сетива,

когато ослепявам в контрастите на твоя лик

и отновo се прибирам в тъмнината, все сама.

Озарена съм и сякаш слънцето съм,

когато доближаваш - пари и гори,

когато тръгваме си, плачем, облачно е -

от топлите сълзи, замръзват в самота души.

(Ще страдам с поглед впит в ненаписани писма,

които знам, че никога не би ми дал.)