Ще страдам
983
0
0
Отритната съм сякаш от сърцето си,
щом пламна то сред бурени, трънаци,
щом разгорях копнежите за грях
и пак в полусън се върнах в мечтите си.
Опушена съм сякаш от любов недозапалена,
когато блудствам с чувства, не със сетива,
когато ослепявам в контрастите на твоя лик
и отновo се прибирам в тъмнината, все сама.
Озарена съм и сякаш слънцето съм,
когато доближаваш - пари и гори,
когато тръгваме си, плачем, облачно е -
от топлите сълзи, замръзват в самота души.
(Ще страдам с поглед впит в ненаписани писма,
които знам, че никога не би ми дал.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Димитрова Всички права запазени
