11 нояб. 2008 г., 18:41

Ще те чакам

775 0 5

Сбогом, моя голяма любов!

Ти от мен пожела да си тръгнеш.

Сбогом, мой единствен живот!

Някой ден може би ще се върнеш.

Ти си тръгваш. Аз викам след теб

и гласът ми кънти в полумрака,

но сърцето ти е бучка от лед

и душата ми нежна разплака.

Не! Аз не плача! Плаче дъждът!

Той се стича по бузите мои

и в устните влива вода,

за да изтрие целувките твои.

Сбогом, моя голяма любов!

Ти от мен пожела да си тръгнеш.

Ще те чакам, единствен мой зов,

да дойдеш и пак да ме прегърнеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....