Сбогом, моя голяма любов!
Ти от мен пожела да си тръгнеш.
Сбогом, мой единствен живот!
Някой ден може би ще се върнеш.
Ти си тръгваш. Аз викам след теб
и гласът ми кънти в полумрака,
но сърцето ти е бучка от лед
и душата ми нежна разплака.
Не! Аз не плача! Плаче дъждът!
Той се стича по бузите мои
и в устните влива вода,
за да изтрие целувките твои.
Сбогом, моя голяма любов!
Ти от мен пожела да си тръгнеш.
Ще те чакам, единствен мой зов,
да дойдеш и пак да ме прегърнеш.
© Вилияна Стоянова All rights reserved.