Вилияна (Вилияна Стоянова) Вилияна (Вилияна Стоянова)
2
Nov 11, 2008, 6:41 PM

Ще те чакам

  Poetry » Love
773 0 5

Сбогом, моя голяма любов!

Ти от мен пожела да си тръгнеш.

Сбогом, мой единствен живот!

Някой ден може би ще се върнеш.

Ти си тръгваш. Аз викам след теб

и гласът ми кънти в полумрака,

но сърцето ти е бучка от лед

и душата ми нежна разплака.

Не! Аз не плача! Плаче дъждът!

Той се стича по бузите мои

и в устните влива вода,

за да изтрие целувките твои.

Сбогом, моя голяма любов!

Ти от мен пожела да си тръгнеш.

Ще те чакам, единствен мой зов,

да дойдеш и пак да ме прегърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилияна Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0