Ще те открия
Приличах на самотна песен,
вечерен звън сред тишина,
листо стаило дъх на есен,
само кокиче – там – в снега.
Искра, поела поглед звезден,
намигаща с тъга в нощта
и светлина, която чезне
да преоткрие теб в света.
Дори приличах на реката,
в недра поила своя дом,
едно сърце сред самотата,
с която дишам мълчешком!
Приличах даже на луната,
ръце преплела с вечността…
Но в приликите ми чудати
ще блеснеш ти – като звезда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Костадинова Все права защищены
